Много нощи плаках, безнадежно чаках,
че ти ще се върнеш, и ще ме прегърнеш.
Толкова думи напразно изрекох,
колко лъжи греховни простих.
Иди си, щом има болка в тебе
и щом очите са пълни със сълзи.
Иди си, не не мисли ти за мене,
сърцето другa ще обича след време.
Иди си, името ти забрави ми
и нощите пълни с обич и нежност.
Иди си простих ти, иди си.

*не е мое

Уоу!Вики къде ме хвърли в небрано лозе.Изобщо не прогледнах какъв екзистенциален въпрос криели тези стихове.
Поздрави за задълбочения ти поглед
:)